Ръжена боза

Снимка: wikimedia.org/Ikonact

Обичате ли вкуса на истинската боза? Тогава трябва да си я направите сами!

  1. Да сварим бозата: брашното се пресява, след което се запича в дълбока тенджера докато ароматът започне да напомня за чаша боза, а цветът стане малко по-наситено кафяв. Водата се прибавя бавно с постоянно бъркане, за да не станат бучки. След като получа хомогенна смес добавям захарта. След малко кафявата смес вече ври и я оставям на слаб огън около 15 минути, като не забравям да разбърквам, защото много лесно залепва. Колкото по-дълбока е тенджерата, толкова по-чиста ще остане кухнята след варенето на бозата.

  2. Да добавим маята: след като бозата се свари я оставям да изстине. Ако имате опит с квасене на мляко лесно ще разпознаете момента, в който трябва да се добави маята. Практичният бабин метод за проверка на температурата винаги работи - топвате кутрето си в тенджера/буркана и ако ви е приятно топло – нито горещо, нито хладно – значи и на бактериите ще им хареса. Пресипвам бозата в голям стъклен буркан, добавям маята и разбърквам добре.

  3. Уют и топлина за бактериите: завивам буркана на топло и оставям бактериите да си свършат работата, т.е. да започнат да изяждат захарта. След 6 до 8 часа, зависи от температурата, бозата е готова. Все още е много сладка и процесът на ферментация току е започнал. Ако искам да я съхраня за по-дълъг период, я прибирам в хладилника, дори и на хладно ферментацията ще продължи, но много бавно. Ако искаме да я пием веднага, а я обичаме по-резлива, я оставям на стайна температура или на топло още малко. Когато се извади от одеялото тя е все още е топла и докато изстива на стайна температура обикновено става готова за пиене, с приятен сладко кисел вкус. Извън хладилник бозата може да издържи от няколко часа до два дни, зависи от температурата на помещението. Не забравяйте да я прибере в хладилника. 

Виж още